Лидерство…какво още да се каже по темата? Част Втора
Водени от желанието да породим дискусия сред професионалистите, работещи на HR фронта за практическата приложимост на лидерските теории, екипът на HR Support започнахме с публикация по темата през месец март.
Целта ни е, като представяме нашият прочит на теории, които смятаме че са още „живи“ и актуални, да чуем и вашето мнение, предпочитания и номинации по този явно все още отворен въпрос - Какво е лидерството?
Тук е мястото да благодарим на всички, които писаха, изказаха мнения, взеха отношение по теорията за ситуативно лидерство, която представихме предишният месец. Теорията, на която ще се спрем в тази статия е:
Лидерство от пето ниво (Level 5 Leadership - J.C.Collins)
Тези от вас, които са чели книгата на Дж. С. Колинс “From good to great”, сигурно ще се съгласят, че тя е въздействаща и кара човек да се замисли - кои всъщност са важните качества за един истински лидер? За да опише такива лидери, Колинс често използва думата велик (great), а една от ключовите фрази, използвана многократно в книгата е заразителната: “Good is the enemy of great”. Сигурни сме, че не е нужен превод.
Колинс представя теорията си като нещо, възникнало случайно в следствие на изследване, направено с цел да открие какво отличава една истински успешна компания от друга, която е просто печеливша. В изследването са включени около 2000 компании, приблизително 30 от тях са определени като велики (което е 1.5%). В тях са открити съществени разлики в начинът на управление, организационната култура и развитието на компанията. Според автора начело на тези компании стоят точно такива лидери, които той определя като пето ниво.
Те се характеризират с особена скромност, всеотдайност и ниско себелюбие. Под последното се разбира, че такъв тип лидери не са център на вниманието, не блестят с харизма или неповторимо присъствие, не демонстрират голямо Его. За разлика от много други добри (но не велики) лидери, определени като четвърто ниво, които заслепяват с блясъка си, с присъствието си и с огромното си Его.
След като напуснат компанията тя съвсем скоро се срива - още едно доказателство за това колко са ценни и незаменими! Разликата с пето ниво е в това, че последните оставят след себе си развита, самостоятелна и оптимално функционираща компания за десетилетия, след като са излезли от управленска роля.
Колинс използва изключително образната метафора, за да опише поведението на пето ниво. Според него лидерите от пето ниво в ситуации на временен неуспех на компанията, докато е под тяхното управление, търсят виновника в огледалото и казват “Аз сгреших!“. Същевременно причините за успеха се търсят като се гледа през прозореца - Ето хората вън на двора на компанията, колегите, екипът и техните усилия са истинската причина за успеха ни!
При четвърто ниво, лидерът с голямо Его, нещата са обърнати - причината за успеха винаги се търси в огледалото, а неуспеха се обяснява с това, което се вижда през прозореца.
Приложимост в практиката:
Теорията за Лидери от пето ниво сама по себе си е различна от много други и е примамлива като отправна точка за работа в HR контекст. За съжаление такива лидери трябва по-скоро да се откриват, отколкото да се изграждат. Позовавайки се на това, което сме чели и знаем, нито Колинс, нито негови последователи са изработили системна методика за развитие на описаните лидерски качества. Може би чрез индивидуален коучинг такива поведения би могло да се провокират, но както знаем това също е една голяма въпросителна.
Друг довод по посока слаба приложимост на концепцията е факта, че само 1.5% от организациите в USA, където е провеждано изследването, са пето ниво. Като се замислим, след като в страна с такива традиции в бизнеса, подобни лидери са по-скоро "бели лястовици", какъв ли е шансът да видим такива в България? Трябва да бъдем откровени и да ви споделим, че сме срещали такива лидери, но техният опит не е добит в нашата страна.
Очакваме коментари по темата и отговор на въпроса:
КОЙ СА ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ТЕОРИИ ЗА ЛИДЕРСТВО?
Екипът на HR Support