Капанът на гръмотевичните имена!

Името на нов изпълнителен директор на една от големите компании в областта на недвижимите имоти провокира интереса ми преди време. Защото бях не по-малко заинтригувана, когато видях подобно съобщение преди години. Тогава този пост зае една дама, която познавах като търговски директор в друг сектор.

Истината накратко – тя беше неуспешна на тази длъжност, която зае на практика без мениджърски опит преди това. Създаде доста проблеми и я оттеглиха. Затова бях много изненадана, когато разбрах, че тя заема още по-висока мениджърска позиция в друг бранш. Сега напуснала и него и вероятно ще търси и ще заеме висша мениджърска длъжност в различна сфера на дейност. Защото, доколкото разбрах причините да си тръгне са сходни.

Всъщност, тази история, в която всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна, илюстрира как се създава един омагьосан кръг . Хора, които са попаднали в именити компании, уважавани и ценени в своя сектор, използват неуспеха си като го интерпретират като предимство. Защото са били в компанията Х. Там има добри практики, обучения, трупа се ценен опит. Ако така се разчита информацията от CV-то, провалилите се служители вече имат предимство пред другите кандидати, които нямат опит в гръмотевични компании.

Много често специалистите по подбор попадат в капана на впечатляващите имена и с младите „специалисти“. Защо ли? На нашия пазар се търсят най-вече млади хора, с езици. Подходящо висше учебно заведение, стаж и …студентът без опит заема позиция, която не съответства на знанията и опита му. Но пък възнаграждението е по-ниско от това, което би получавал опитен 40-годишен. Младият амбициозен служител скоро се оказва спирачка, създава проблеми в екипа, води пряко или косвено до загуби, демонстрира самочувствие и изразява претенции, които изправят на нокти линейния мениджър.

И така след поредица от компромиси или той решава да си тръгне, за да не го освободят, или го уволняват. При втория сценарий този факт обикновено интерпретира по време на интервю за работа приблизително така: „Научих много, но няма възможности за развитие в компанията”.

У нас в много фирми не се проверяват препоръките, другаде изобщо не се искат такива. Доброто самочувствие и поведение по време на интервюто могат да заблудят. Млад, добре изглеждащ, амбициозен, отесняло му е бързо, търси възможност за изява. Да му дадем шанс! Така неуспелият успява да се пласира отново в именита фирма, въпреки, че в предишната се е задържал шест месеца. Успява да се задържи три месеца на новото място и отново се хвърля в морето от търсещи работа, уверен, че може да изплува когато и където поиска. И факт – той е подготвен. Знае как да се държи на интервю.

Знае, че фирмите, в които е работил могат да бъдат само предимство за него, затова не казва нищо лошо за тях. Демонстрира лоялност и добри чувства. Ако е подозрително, че този път се е задържал за още по-кратко, използва дискретно намекване за личен конфликт с прекия ръководител. „Не искам да навлизам в подробности и не бих искал да коментирам фактите, но в неговия екип нямам шанс за развитие, а не бих си позволил да го дискредитирам пред неговия мениджър“. Или подобно интелигентно звучащо обяснение.

Срещали сте подобни кандидати за работа, нали? Има ги на всички нива в компаниите. Минали през водещи фирми. Въздухари, както бихте ги нарекли, ако коментирате представянето им с колеги. Но могат и да ви подведат със своята самоувереност и CV, в което можете да срещнете имена на компании, в които може би самите вие бихте искали да работите.

Как можете да избегнете капана на гръмотевичните имена?